Библиотека
История на библиотеката в дати
1895 г.
Будни българи- ентусиасти основават читалище „Саморазвитие”. Каква е била библиотечната дейност по това време не е известно поради факта, че след преминаването на Южна Добруджа под румънски контрол, тези огнища на българщината са забранени, а архивите им унищожени.
1941г.
Михаил Топалов, Радка Ракъджиева и Кирил Дерменджиев възстановяват дейността на читалището и библиотеката. По спомените на първия библиотекар Михаил Топалов началото на дарителската дейност поставя Радка Ракъджиева.
Библиотеката е настанена в една от стаите на Иванчовото кафене.
1955г.
Книжният фонд нараства с бавни темпове на 5000 тома поради липса на помещения, средства и условия за разгръщане. Все пак това е най- голямата в района обществена библиотека.
1961г.
Библиотеката се настанява в новата сграда на читалището. Тогава фондът наброява 8000 библиотечни единици. Започва разкриването на подвижни библиотеки в предприятията в града, както и на открита градска читалня.
1977г.
От общия фонд на библиотеката се отделя Детски отдел с 6 000 тома детска литература, който се помещава в отделна сграда. Помещенията са изрисувани с герои от детски произведения от художника Тодор Чапкънов, а към отдела се организира клуб „Млад приятел на книгата”.
Библиотеката сега
Библиотеката е разположена на 200 кв. м., където са обособени приемна за потребителите, зали за свободен достъп за възрастни и за деца, справочен фонд, обучително- информационен център и хранилище.
Библиотечният фонд съдържа 41 745 библиотечни документа – книги, периодични издания, графични издания, грамофонни плочи, CD и DVD.
В библиотеката работят трима библиотекари.
1895 г.
Будни българи- ентусиасти основават читалище „Саморазвитие”. Каква е била библиотечната дейност по това време не е известно поради факта, че след преминаването на Южна Добруджа под румънски контрол, тези огнища на българщината са забранени, а архивите им унищожени.
1941г.
Михаил Топалов, Радка Ракъджиева и Кирил Дерменджиев възстановяват дейността на читалището и библиотеката. По спомените на първия библиотекар Михаил Топалов началото на дарителската дейност поставя Радка Ракъджиева.
Библиотеката е настанена в една от стаите на Иванчовото кафене.
1955г.
Книжният фонд нараства с бавни темпове на 5000 тома поради липса на помещения, средства и условия за разгръщане. Все пак това е най- голямата в района обществена библиотека.
1961г.
Библиотеката се настанява в новата сграда на читалището. Тогава фондът наброява 8000 библиотечни единици. Започва разкриването на подвижни библиотеки в предприятията в града, както и на открита градска читалня.
1977г.
От общия фонд на библиотеката се отделя Детски отдел с 6 000 тома детска литература, който се помещава в отделна сграда. Помещенията са изрисувани с герои от детски произведения от художника Тодор Чапкънов, а към отдела се организира клуб „Млад приятел на книгата”.
Библиотеката сега
Библиотеката е разположена на 200 кв. м., където са обособени приемна за потребителите, зали за свободен достъп за възрастни и за деца, справочен фонд, обучително- информационен център и хранилище.
Библиотечният фонд съдържа 41 745 библиотечни документа – книги, периодични издания, графични издания, грамофонни плочи, CD и DVD.
В библиотеката работят трима библиотекари.